Превенция на Психичното здраве

Агресията

Агресивното поведени в природата и в развитието на човека има своята функция. За да разберем по-ясно различните типове агресия, първо ще се спрем на няколко примера даващи яснота по въпроса.

Здравото агресивно поведение или първична агресия се наблюдава в природата. Неговата функция е преодоляване на препятствие или постигане на дадена цел. Когато то е възпрепятствано по някаква причина, социална или в заобикалящата среда, енергийният заряд се трансформира.

Тук става дума за вторична агресия или садизъм. Когато насочим не изразходената енергия към друг обект, нямащ общо директно с неосъществената цел. Когато и това е невъзможно, енергията освободена за осъществяване на целта се насочва, вместо навън, тя се насочва към индивида.

Пример: Искаме да отидем в съседният двор, но трябва да се прескочи ограда. Здравото агресивно поведение е насочено към това да прескочим или заобиколим оградата. Вторичното агресивно поведение, може да се появи вследствие на забрана или неспособността ни да прескочим. То може да е насочена към това да чупим или да се скараме с някой. Третичната агресия е начинът ни да се справим с енергийният импулс, когато вследствие на някаква причина не можем да използваме садизмът. Енергията се насочва навътре, може да изглежда, под формата на оплакване, депресия, негативни мисли.

Често ние наричаме садизмът, агресия. Много е агресивен, държи се агресивно и др. Това е садизъм и той може да приеме форми от физически, през емоционален до форми, като манипулиране.

Граундинг

Какво е граундингът? Ами, има множество мнения и дефиниции, но аз предпочитам да го разглеждам просто, като: Здраво стъпил на земята.

Какво значи здраво стъпил?

И в двата смисъла, едновременно да е стабилно тялото и да е в хармония с биологичната конструкция, така че да се избегнат контузии и увреждания. В този смисъл, това важи и когато сядаме и лежим.

Когато наблюдaваме животни, с опашки, ние можем да научим много за това, какво се случва с емоционалното им състояние, тоест с техният вътрешен свят. По същият начин, това е приложимо и при нас хората. Попаднах на информация за болките в гърба, която ме заинтригува.

Естер Гокхале изследва причините за болките в гърба и на начина, по който нашето тяло се движи. Тя дава следният пример, нека си представим, че гръбнакът ни продължава в опашка. Според стойкатa, можем да разберем, какво се случва със самото тяло. Има три основни положения.

Когато тазът ни е контрахиран и опашката би сочила надолу. При животните това показва подчинение или страх.

Когато тялото ни е изпъчено и се опитваме да държим гърба си изправен, така се формира една s образна дъга, която натоварва прешлените. Когато тези две състояния са постоянни, а не ситуативни, могат да се появят деформации и травми.

Третото, което се смята за здравословно, се наблюдава при малките деца и при някой племенни групи. Там натоварването попада върху краката, така кръста и таза остават свободни. Това формира здрави седалищни мускули и стойка, която не натоварва излишно прешлените. Естер Гокхале показва снимки от текст, който е публикуван през 1911 година, където се вижда J образната му форма, която в днешно време е S образна. Което вероятно е последствие от начинът, по който живеем.

Как това е свързано с граундингът?

Усещането ни за свързаност със земята и заобикалящият ни свят, вероятно се базира на релацията на нашето тяло с повърхността, на която стоим. Аз не съм физиолог, нито антрополог, но всичко видяно по-темата, много ми напомня за психотелесният подход, към разтоварването на агресивната и сексуалната енергия и блокажите, които могат да се появят.

Повече информация, снимки и видеа могат да се намерят в интернет:

  • Gokhale method;
  • 8 Steps to a Pain-Free Back: Natural Posture Solutions for Pain in the Back, Neck, Shoulder, Hip, Knee, and Foot  by Esther Gokhale;

 

Граундинг и Психо-телесен подход

Според биоенергичните принципи, тялото ни се зарежда и разрежда, енергийно. Това може да звучи мистично, но е съвсем обяснимо. Храната, водата, интеракциите с околните ни зареждат. Когато изхвърляме обработената храна и вода и реагираме на стимулите от средата, ние разреждаме натрупаната енергия. Това е ясно. Когато си почиваме и спим, ние зареждаме, резервите си, за да можем после да сме продуктивни.

Обаче, различните култури имат различни правила и норми, които прилагани в ранното ни детство, могат да формират, така наречените мускулни блокажи. Тези блокажи, биват смятани от някой за мистични или трудни за откриване. Може, но те са видими за всички нас и когато имаме, някой от тях, нашето тяло се влияе. Често се правим, че не са видими и не съществуват. Информацията в предната статия и материалите, в интернет по темата, показват как изглеждат телата на хора функциониращи с различни блокажи и тези, които функционират природно. Телесната терапия разглежда психологическите фактори, но от наблюденията направени по темата, се разбира, че дори прости неща, като дизайна на мебелите, трудовите навици и средата ни, може да повлияе на нашата стойка.

Малко био-енергетични принципи.

Емоцията е енергия, която протича от ядрото към външният свят, при приятни преживявания. При негативни преживявания, енергията се блокира в ядрото и се изтегля от повърнахността на тялото.

Здравата агресия е начинът ни да комуникираме, емоциите и усещанията си с околният свят. Често тя бива блокирана, по различни причини, някой редни, други не чак толкова. Пример за редни причини са законите, те са социален конструкт, целящ регулация, така че да можем да живеем в хармония с другите и да не си вредим. Тяхното спазване е нужно за да има социум. Не чак толкова адекватни причини за блокаж на вътрешните ни усещания са вътрешни страхове и травми, които ни блокират да се  самоизразяваме.  Такива травми и страхове, могат да са неосъзнати, но да причиняват поведенчески трудности.

 

Психологически симптоми

Стресът може да ни повлияе, както на психиката, така и на тялото. Нашето тяло отделя Кортизол и други невротрансмитери и  хормони, когато е под стрес. Целта е да се справим със стресогенната или застрашителна ситуация. В природата това се случва, на животните, когато трябва да бягат, да се борятили да се скрият с цел да за запазят здравето и живота си. В социалната среда, където живеем, сравнително рядко ни се налага да прилагаме тези поведения. Това не значи, че тялото ни не функционира подобно на телата на бозайниците. Когато изпитаме, застрашителна ситуация, и тя не е нужно да е само физическа, ние реагираме на подобен принцип. Това могат да са събития, застрашаващи, вярвания, социален статус, отношения, планове, близки и всякакви наши убеждения, които нарушени, могат да ни изкарат от баланс. Така ни се мобилизираме и изпадаме в ситуацията, където се активира бий се или бягай, механизма, който включва и още един вариант за отреагиране, замръзни. При замръзни ние блокираме емоциите и енергийният заряд, които иначе бихме използвали за да се борим или да бягаме. След като заплахата е преминала тази енергия остава в нашето тяло и докато животните се отърсват от нея, то ние рядко използваме този механизъм. Ние, често преработваме тези емоции и чувства в мислите си или през разговор. Когато не се справим с преработката на напрежението, тялото започва да използва механизми за справяне, наречени симптоми. Колкото повече напрежение трябва да обработи тялото, толкова и симптомната картина се усложнява.
Когато тялото е мобилизирано, нивото на Кортизол се увеличава, което действа обезболяващо, но след това тялото е добре да се върне в състоянието си на хомеостаза. Високите нива на Кортизол, за продължителни периоди могат да създадат редица здравословни проблеми. Нашето тяло се опитва да се справи, както психически, така и физически и продуцира симптоми.

Работата със симптомите може да намали страданието, а фокусирането над адаптацията и превенцията на стреса може да подобри функционирането на индивида.

Стресова ситуация

Fight or flight, на български, бий се или бягай е механизъм в основата на множество поведения. Проявява се както при животните, така и при хората. Това е инстинктивен начин, да се справите с някак във стимул от средата. В зависимост, дали смятаме, че сме достатъчно силни ние можем да изберем дали да се бием, да замръзнем или да бягаме. Когато се бием или бягаме разтоварваме енергия, какво се случва при замръзването. Когато животните не могат да преборят противника те бягат, ако и това не е вариант за тяхното оцеляване, те замръзват. Правейки се на умрели. В този момент в тяхното тяло има много натрупана енергия, генерирана от агресивният им порив да се спасят. Когато заплахата премине и те са оцелели, те трябва да разтоварят тази енергия. Техният механизъм е да се отърсят, като се тресат. Подобно явление се случва и при нас хората, но ние не използваме този механизъм, а се стремим да се справим с емоциите и мислите провокирани от стресовата ситуация. Изследванията показват, че хората и животните отгледани в плен, не използват този механизъм.

Изследвания сред деца показват, че след стресови събития, децата използват различни стратегии за справяне. Момичетата говорят за ситуацията и така балансират нивата на Кортизол. Момчетата от своя страна стават по-малко толерантни към по-високите нива на Кортизол. Това показва, че момчетата могат да се адаптират към по-високите нива на Кортизол.

Високите нива на постоянен стрес и отделяне на Кортизол и други хормони, спомагащи мобилизацията и оцеляването ни могат да навредят на организма, когато не последва период на спокойствие за да се балансира хомеостазата на организма.

Продължителното излагане на големи нива на Кортизол, може да доведе до множество психологически разстройства, автоимунни заболявания и физиологични проблеми.

 

 

Стресът и позицията на нашето тяло

Граундингът  влияе на телесната композиция и на себе усещането. Но как?
Създателят на Биоенергетиката, което е направление в телесната психотерапия, Александър Лоуен, дава няколко научно обосновани обяснения. Когато човек бива помолен да стегне мускулите на таза си, най често, хората блокират мускулите на седалището и изнасят таза напред. Можем да направим аналогия с работата на Естер Гокхале и да забележим, че в този случай, ако имахме опашка тя щеше да сочи надолу.

Вторият вариант е да се блокират коремните мускули, като това измества таза, като така гърба се извива в долната си част и се образува дъга. Опашката, би сочила нагоре.

В третият случай, тазът остава свободен и движението идва от краката, които натискат земята. По този начин тазът остава свободен. Движението идва от краката, колкото повече натиск им към земята, тазът отива напред. Много е подобно със стоенето на ръце. Там, балансът идва от натискът на дланта, към земята.

За какво ни е всичко това?

Когато тялото е под стрес, то се опитва да се справи с този стрес, като използва краката. Така то се справя с натискът от външните стимули. При здравото поведение човек просто пада, когато натискът е твърде силен, защото краката не издържат.  Предавайки се, енергията в нашето тяло,  тя има възможността да се натрупа в други точки, а именно в горната и долната част на гърба. При силен стрес тялото се мобилизира и енергията се натрупва в долната част на кръста. От това могат да последват болки в тази област. Това не е единственото последствие. В тази поза е много подобна на позата, в която застават животните, когато са под стрес и са с повишено внимание. Това влияе на хормоналната ни среда и хормоните на стреса в тялото. Целият този механизъм, дори и така просто представен от мен, идва да покаже, че стресът може да влияе на нашето тяло, без дори да си даваме сметка. От това става ясно, че тревожността изпитвана (без ясна причина), може и да има последствия за нашето тяло. Нашите тела се стремят да поддържат хомеостаза. Това значи, че те се само регулират. Когато ние се опитваме да ги регулираме, ние променяме тази хомеостаза и е нормално тялото ни да реагира. Описанието на тези процеси има за цел информация и даване на сметка, че с нашето тяло се случва нещо и няма за цел да дава съвети как да се коригира то. Аз не съм телесен терапевт, но не мога да не си дам сметка, за начина, по който реагира тялото.

 

За повече информация по темата, представена научно:

  • Bioenergetics by Alexander Lowen

Макро и микро травми

Макротравматичните събития са значими събития в нашият живот. Ако се замислим за значимите събития през последните 10 години или през живота ни, вероятно ще изброим няколко. Примери: преместване в друг град, започване на нова работа, смяна на училище, раждане, сватба, развод, природно бедствие, смърт на близък човек, уволнение, повишение и др. След макротравматични събитие могат да се появят симптоми на различни разстройства, ако човек на може да се адаптира психически към променената ситуация.

Микро травматичните ситуации са свързани с ежедневни стресогенни ситуации, които нямат сериозно въздействие на начина ни на живот. Това могат да са закъснение за работа, изпускане на рейса, скарване, проблеми в работата. Всички тези събития са част от ежедневието и никой не е застрахован, че няма да му се случат. Сами по себе си те не отключват психически проблеми. Когато човек е преживял малротравма, микро травмата, може да камъчето, което обръща каруцата. Или просто казано, когато сме разбалансирани, може нещо дребно да провокира появата на симптоми.

Две основни стратегии за справяне са вентилирането( когато се изговорят мислите, за да се балансират емоциите), а другото е да се адаптира човек към новата житейска ситуация. Кризисната интервенция, спомага за това и приложена навреме може да подпомогне справянето с новата ситуация.

 

 

 

Зависимостите

Зависимостите могат да се проявят в множество различни форми:

  • Храна: преяждане, анорексия, букимия, орторексия
  • Вещества: медикаменти, наркотици, цигари, алкохол.
  • Преживявания: екстремни преживявания, тренировки, компютърни игри, хазарт и др.
  • Сексуални: мастурбация, промискуитет и др.

Какво представлява една зависимост в своята основа? Това е стратегия за справяне, сама по се е си. Когато човек практикува някакво поведение, водещо да намаляване на напрежението и отделяне на невротрансмитери на щастието, е в известна степен логично е той да продължава да го практикува отново и отново. Проблемът идва, когато той не се справя без това действие и става зависим от него. Имайки предвид ясната концепция, стояща в основата, че тези поведения действат, като обезболяващо, защото именно това се случва с нашето тяло. Можем да си дадем сметка, че ако няма какво да обезболяваме, поведенията стават в известна степен базирани на навик. Докато преди това зависимият се е нуждаел от това “обезболяване” за да се справи с психологическата “ болка”, която преживява.
Разбирайки тази логика, ние можем не само да сме подкрепа за близки страдащи от зависимости, ние можем и да създаваме условия за тяхното физическо и психическо подобряване.

Тревожност и фобии

Тревожността и тревожните разстройства, могат не само да са изключително неприятни, но и да са причина за инвалидизацията в социален, междуличностен и професионален план.

Какви тревожности можем да срещнем?

От тревожността имаща реални корени в нашата мисъл, като предстоящ изпит, важно събитие или дълго чакана среща. През не обосновани тревожни мисли, като изключих ли ютията и дали не са ми ударили колата. До тревожните разстройства, където могат да се проявят много симптоми, но в основата си те са способ на психиката да се справи със стрес и напрежение, което не успява да преработи без симптоми.

Тревожни разстройства:

Генерализирано тревожно разстройство: тревожност от не определен източник.

Паническо тревожно разстройство: поява на панически атаки, които се характеризират с различни телесни симптоми: сърцебиене, задуха др.

Обсесивно-компулсивно тревожно разстройство: характеризира се с тревожни мисли, повтаряеми действия или и двете.

Фобии:

социална фобия.

фобия от животни.

от високо.

от открити водни пространства.

от игли

Агора фобия- фобия от открити пространстваи много други.

Хората преживяващи фобии са склонни да избягват ситуации, при които е възможно да преживеят тревога или страх. Това може да намали възможностите им за професионално развитие, да ограничи контактите им с хора и да ги постави неблагоприятни за тях ситуации.

Когато тревожното разстройство или фобия са напреднали, за хората, дори обичайни ежедневни събития, могат да се преживяват мъчително. Тревожността е просто стратегия за справяне, въпреки че често потърпевшите я преживяват много тежко и е добре да се разглежда, като такава. Когато се неглижира причината за проявата, могат да се появят усложнения и влошаване. Симптомите могат да изчезнат, когато намалее напрежението, но за да намалее напрежението, често е нужно да се предприемат действия в посока подобрение на социалното функциониране.

 

Депресия

Депресията, една често споменавана тема в днешно време. Често хората използват този термин за да кажат, че не се чувстват добре или са в лошо настроение. За да има депресия се налага да са налице определени симптоми и те да персистират ( да се проявяват ) за определен период от време. Основните три симптома са:

  • дистимия: негативни емоции
  • абулия: апатия
  • брадипсихия: забавяне на мисловните процеси

Ясно е, че голяма част от хората, които са депресирани, не успяват да влезнат в клиничните изисквания. Те обаче, наистина страдат и им е трудно да се справят и да преодолеят това състояние. Подобно на тревожностите, тяхната депресивност вероятно е породена от психическо напрежение и стрес, с които психиката им се опитва да се справи и използва тази стратегия. И както при тревожностите, ако състоянието се неглижира има шанс състоянието да се влоши.