Йерархии и Холони

За да разберем как работят йерархиите е добре да се запознаем първо с Холоните. Холон е термин на Артър Кеслер, съчетаващ в себе си едновременно част и цяло. За да стане ясно как работи терминът, можем да използваме следният пример. Клетките са цялости сами по себе си. Когато се съберат много клетки на едно място, те продължават да са цялости, нищо че са събрани на купчина. Когато обаче една група клетки, започне да има функция, на ново равнище от предишната им самостоятелна функция, говориме за нова цялост. А отделните клетки са части от тази цялост. Например, тъкан, която е образувана от клетки. Те вече имат нова функция, а именно функцията на тази тъкан. Важно уточнение, е че ако новата функция не се задържи в реалността или не се установи като цялост, тя  следва да се разпадне на съставните си части. Това на кратко наричаме еволюция. От тази позиция можем вече да разглеждаме различните йерархии.

Природни йерархии:

Пример за такава йерархии е описал Кен Уилбър в свойте книги:

Атом – Молекула – Клетка – Тъкан – Орган – Организъм

Буква – Дума – Изречение – Текст

Така представено, става съвсем ясно за йерархичните процеси в природата и как те се появяват спонтанно според изискванията на реалността и изчезват по същият начин.

Сега нека разгледаме Патологични йерархии:

Най-просто, когато някое от равнищата в йерархията завземе властта и спира развитието на естествените (природни) процеси, говорим за Патологична Йерархия.

Примери за такова функциониране са Ракът (онкологично заболяване), където една група клетки подчинява и разболява организмът.

Становищата, че йерархиите са нещо лошо ли нещо добро, са просто перспективи, които пропускат основното, а именно, че те са неизменна част от природният свят. А това, какви последствия ще се появят зависи от това дали подкрепят живота или не. Така става ясно, че знанието за йерархиите е основополагащо за интегралното мислене и това да мислим в система от системи.

Информация по темата можете да намерите:

The Ghost in the Machine by Arthur Koestler.

A Theory of Everything by Ken Wilber.

 

Self-managment

Self-managment е стил на управление в организации, прилагащи решения в посока подобряване на комуникацията и ефективността сред служителите.

Няма шефове. Какво значи това?
Основателят или ръководителят е ядрото или центърът на организацията. На принципа на природните йерархии, към него се прикрепят служители, изпълняващи нужни за организацията дейности. И към тях нови. Колкото повече расте дейността, толкова повече служители се наемат. И обратното, ако поради някаква причина дейността се ограничи, по естествен път, задачите се ограничават.Следователно организацията не е под формата на пирамида. Структурата е плоска, заради което и няма фиксирани етикети за различните позиции. Всеки служител изпълнява сбор от задачи и комуникира с хората, ангажирани с тези задачи.

Няма мениджъри, ръководители, HR-и, отговорници, управители и каквито още етикети могат да се използват.Тук много хора ще кажат: кой върши работата, това е рецепта за анархия, хората не са толкова отговорни и ще са прави, за себе си. Но от гледна точка на интегралната позиция, това е най-ефективният начин. Реалните примери за компании работещи от тази позиция, доказват ефективността. Подробността е, че цялата тази система е базирана на още по-комплексна система от вярвания, от предишните, въпреки че тя остава незабележима. Защото правилата тук, не са написани в предписания за работа. Вярванията, ценностите и желанието на служителите да изпълняват дейността си ефективно, предлагат основата, за да се изгради такъв тип система.

Добре де, кой наема персонала? Повечето компании имат бек офис или ползват услугите на партньори, които се занимават със счетоводните и правните дела. Но работниците се наемат според това, как могат да допринесат за организацията и често самите екипи преценяват, кой да наемат. И е логично в известна степен, все пак HR-а просто търси, кандидат отговарящ на изискванията на позицията. Но тук нямаме подготвена длъжностна характеристика, така че се налага промяна на подхода.

Как се уволняват хора? Ами, идеята е да не се налага, но когато някой не си върши добре работата системата го регулира. Ако и това не помогне, някой компании ескалират проблема през различни нива на комуникация, като накрая се достигне до ръководителят, и ако, и в този случай служителят не желае да допринася за организацията, може да бъде освободен.

Ами заплатите?
В зависимост от приноса и възможността на компанията да плати. Тъй като, всеки служител има достъп до цялата информация, те могат да преценят, колко ще бъде възнаграден труда им. Има компании, където служителите преценяват помежду си, какво ще е възнаграждението им.
Да знам, много хора тук ще кажат, че това е утопия или няма как да стане. Но то работи, просто не е,  както вероятно, някой си го представя. Например, някой да си гласува огромна заплата, не. Просто, ако служителят е работил и е допринесъл, може да поиска увеличение, и ако останалите са съгласни, той го получава. Няма шеф, който да вземе еднолично това решение.

Как се вземат решенията?
Може би, една от основополагащите и за доста хора неразбираеми, и неприемливи характеристики. Тук контрола е заменен от доверие и отговорност. Процесът на вземане на решения е базиран на съветване с възможно най-много хора, компетентни и засегнати от промените, които могат да настъпят вследствие на това решение. Или просто казано, се събира информация. Решенията, обаче, са автономни и всеки носи отговорност за действията си. Няма консенсуси и уговорки. Служителите стоят зад решенията си и носят пълна отговорност пред колегите си и компанията. Като това е приложимо, дори, за покупки с фирмени пари. Не е рядкост да се закупуват скъпи машини или да се отварят клонове, вследствие на инициатива от служител. Дори, основателят да не е съгласен, решението може да бъде реализирано от служителят. И тук много собственици ще кажат, няма как да стане, и ще са прави, но от тяхната позиция. От позицията на тези организации, доверието и вярата в адекватната оценка на служителите е основополагащ елемент за успеха. Все пак, ако искаш да имаш най-кадърните служители и колеги, е добре да повярваш в тяхната преценка.

Надявам се статията да провокира интерес.
За повече информация и примери за компании използващи Self-managment, можете да погледнете книгата:

Reinventing Organizations by  Frederic Laloux

 

Теория на хаоса

Как теорията на хаоса може да е полезна при управлението на бизнес?

Терията на хаоса може да се използва за да се предвидят на процеси и явления с известна точност. Базирайки се на концепцията за атракторите, които са централната точка на един процес, терията ни дава възможност да наблюдаваме функционирането на системите. Започвайки да придобиваме информация за евентуалното развитие на десен процес или система, е логично да се замислим и за взаимодействието на тези явления със заобикалящата обстановка. Така ние можем да започнем да мислим в система от системи. Информацията как функционират системите през призмата на Теорията на хаоса, ни дава възможност да наблюдаваме взаимодействията между процесите в заобикалящата ни среда.

Blockchain

Blockchain е технология, която ни дава възможност да използваме smart contracts. Нека си представим няколко блока в които се съдържа информация. На входа на първият блок има код и завършва с друг код. Вторият блок от последователността от блокове започва с кода, с който се затваря първият блок. Вторият блок генерира нов код за затваряне, с който започва третият и така нататък до края на поредицата от блокове. Когато някой въвежда информация в първият блок за първи път , блока е отворен и след като приключи въвеждането се генерира код, който е стартовия за вторият блок. Когато някой се опита да промени информация в даден блок, изходният код се променя и така той вече не съвпада с цялата последователност. Така за всички става видима промяната в информацията. Тази технология позволява да се съхранява информация и да се правят договори, които са с високо ниво на достоверност, защото ако нещо бъде променено, това се отразява на изходният код на блока, който е бил вече е нов.

Smart contracts (умни договори)